Смъртта не е любовница позната!

Смъртта не е любовница позната!

В смъртта ни не трябва да има само суета.

Тази любовница идва най-внезапно.

От отворената ни уста душата излетя,

и виждаш многократно ти път, осеян със цветя.

Останах сам. И господар бях аз, и роб.

Но тихо мина времето, уви.

Защото само в кървав пот,

усещаш ти съдбата си, нали?

Земята не беше много дружелюбна,

и всяка мисъл трудна не можеш улови я,

каква ли чудна смисъл ще разкрия,

назад да върнеш спомена недей опитва - то не е магия!

Не съжалявай, дойде ново време,

или пък забравеното старо беше май?

Не всеки е способен да отхапе парче от този лъвски пай.

Каквото и да кажат - все ще бъде бреме.

А старец мъдър веднъж ми рече тъй

"Момче, недей се бъхти ти!

И полза няма знай!

Какъв ще бъде твоят край?"

Дали във Рая ще отидеш, или в Ада,

то разликата тук не е голяма,

прекарваш времето ти отредено,

и после всичко съкровено ще бъде заличено!