Смъртта не е любовница позната!
В смъртта ни не трябва да има само суета.
Тази любовница идва най-внезапно.
От отворената ни уста душата излетя,
и виждаш многократно ти път, осеян със цветя.
Останах сам. И господар бях аз, и роб.
Но тихо мина времето, уви.
Защото само в кървав пот,
усещаш ти съдбата си, нали?
Земята не беше много дружелюбна,
и всяка мисъл трудна не можеш улови я,
каква ли чудна смисъл ще разкрия, ...