Смъртта сътвори поет
В мрака красота намери,
вспусна се в адовите двери.
Перото ти вълшебно шепти
думи за нея да напишеш ти.
В бездната на твоята самота
пишеш своята мъртва поезия.
Отдадена е на твоята любима,
която пие от създадената рима.
Гледаш я все отдалеч, копнежът
те пронизва като меч.
Млада хубава жена
се мярна в гробната тъма.
Но нима е жена?
О, поете - това е Смъртта!
Но ти обърна към нея твоето лице
и отдаде ù веч мъртвото сърце.
Всеки миг тя идва по-близо до теб.
Гласове незнайни чуваш отвред.
В прегръдката ù ще се спуснеш,
света с любовта си ще напуснеш.
В първата прегръдка се отдаваш
на студената любима и листовете разпиляваш.
От тях животът ти струи
такъв, какъвто Смъртта те сътвори.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Все права защищены
