3 февр. 2012 г., 23:52

Снегът на спомена 

  Поэзия
617 0 4

СНEГЪТ НА СПОМЕНА

Това не са снежинките на зимата,
а спомен за отминала неделя,
довял тъга и преобърнал климата,
за да се сгуши в моята постеля...

Това не е блещукаща звезда...
Една мечта,  до глупост безрасъдна,
загнездва се във моята душа,
танцувайки с Надеждата оскъдна...

Това не са сълзи... Пак заваля!
Объркаха се всичките сезони...
От колко време чакам Пролетта
студа във мен с целувка да прогони...

А Пролетта единствено насън
опива ме със аромат лъжовен,
но в утрото – погледна ли навън,
студа ми връща всеки тъжен спомен...

Снежинките на спомена валят...
Сърцето в самота пак се облича.
Но може би, когато се стопят,
то пак ще има право... да обича!

Павлина Соколова

© Павлина Соколова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??