Снегът на спомена
СНEГЪТ НА СПОМЕНА
Това не са снежинките на зимата,
а спомен за отминала неделя,
довял тъга и преобърнал климата,
за да се сгуши в моята постеля...
Това не е блещукаща звезда...
Една мечта, до глупост безрасъдна,
загнездва се във моята душа,
танцувайки с Надеждата оскъдна...
Това не са сълзи... Пак заваля!
Объркаха се всичките сезони...
От колко време чакам Пролетта
студа във мен с целувка да прогони...
А Пролетта единствено насън
опива ме със аромат лъжовен,
но в утрото – погледна ли навън,
студа ми връща всеки тъжен спомен...
Снежинките на спомена валят...
Сърцето в самота пак се облича.
Но може би, когато се стопят,
то пак ще има право... да обича!
Павлина Соколова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Соколова Все права защищены
