Feb 3, 2012, 11:52 PM

Снегът на спомена 

  Poetry
615 0 4

СНEГЪТ НА СПОМЕНА

Това не са снежинките на зимата,
а спомен за отминала неделя,
довял тъга и преобърнал климата,
за да се сгуши в моята постеля...

Това не е блещукаща звезда...
Една мечта,  до глупост безрасъдна,
загнездва се във моята душа,
танцувайки с Надеждата оскъдна...

Това не са сълзи... Пак заваля!
Объркаха се всичките сезони...
От колко време чакам Пролетта
студа във мен с целувка да прогони...

А Пролетта единствено насън
опива ме със аромат лъжовен,
но в утрото – погледна ли навън,
студа ми връща всеки тъжен спомен...

Снежинките на спомена валят...
Сърцето в самота пак се облича.
Но може би, когато се стопят,
то пак ще има право... да обича!

Павлина Соколова

© Павлина Соколова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??