Снежанка

Беше ми студено във ковчега,

на върха сред ледената пустош.

Сърцето ми - напукало се леко

пазеше замръзналите сълзи.

Принца чаках да ме стопли,

но той по пътя май се бе загубил.

В търсене на мен или принцеси чужди,

забравил вероятно, че от него имам нужда.

Устните ми посинели, копнееха за лека

- любовна истинска целувка

да влее обич в мойте вени.

Мъката ли бе или ябълка отровна,

не знам, но гърлото ми беше свито.

Задушавах се, умирах, виках

под маската мъртвешки сива.

Накрая Той дойде.

Бутна капака на ковчега,

стъклото счупи се със звън

и един къс прониза ми сърцето.

Очаквах да ме заболи,

най-накрая да умра и да се свърши,

ала сърцето уж разбито прокърви

и изведнъж се почувствах жива.

Очите си отворих и видях Ловеца,

изправих се трепереща и бледна.

Той докосна ме, погали ми косата

дошъл при мене – дължала съм му нещо.

Сърцето ми негово било,

той трябвало да го получи,

но да го вземе не можал,

било дадено на другия.

Скрил се той в гората, чакал

и накрая да ме търси тръгнал.

Намерил ме със сърцето в мене,

за да ме съживи решил да го досчупи,

а после да го събере и залепи,

да го открадне и да не ми го върне.

Накрая ме целуна, хвана ми ръката,

последвах го - уморена бях от чакане.

Принца не бе дошъл за мене,

ала това вече нямаше значение.

Ловецът сърцето ми отне

и на топло го прибра,

а аз и не мислех да се дърпам,

нали отново обичана се чувствах...