Sep 10, 2014, 12:22 AM

Снежанка

  Poetry » Love
485 0 0

 

Снежанка



Беше ми студено във ковчега,

на върха сред ледената пустош.

Сърцето ми - напукало се леко

пазеше замръзналите сълзи.

Принца чаках да ме стопли,

но той по пътя май се бе загубил.

В търсене на мен или принцеси чужди,

забравил вероятно, че от него имам нужда.

Устните ми посинели, копнееха за лека

- любовна истинска целувка

да влее обич в мойте вени.

Мъката ли бе или ябълка отровна,

не знам, но гърлото ми беше свито.

Задушавах се, умирах, виках

под маската мъртвешки сива.

Накрая Той дойде.

Бутна капака на ковчега,

стъклото счупи се със звън

и един къс прониза ми сърцето.

Очаквах да ме заболи,

най-накрая да умра и да се свърши,

ала сърцето уж разбито прокърви

и изведнъж се почувствах жива.

Очите си отворих и видях Ловеца,

изправих се трепереща и бледна.

Той докосна ме, погали ми косата

дошъл при мене – дължала съм му нещо.

Сърцето ми негово било,

той трябвало да го получи,

но да го вземе не можал,

било дадено на другия.

Скрил се той в гората, чакал

и накрая да ме търси тръгнал.

Намерил ме със сърцето в мене,

за да ме съживи решил да го досчупи,

а после да го събере и залепи,

да го открадне и да не ми го върне.

Накрая ме целуна, хвана ми ръката,

последвах го - уморена бях от чакане.

Принца не бе дошъл за мене,

ала това вече нямаше значение.

Ловецът сърцето ми отне

и на топло го прибра,

а аз и не мислех да се дърпам,

нали отново обичана се чувствах...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Петракиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...