(ПАРОДИЯ)
Ти не си принцът, когото тъй дълго
съм чакала.
Побеляла е вече и твойта глава.
Колко нощи, в очакване,
тихо съм плакала
и не съм днес оная Снежанка добра.
Но... къде беше ти досега,
през годините?!
Съживявал си други принцеси, нали?
Затова си без кон,
изтървал си дизгините -
идваш мокър,премръзнал, навярно вали...
Е, защо сме и двамата
разочаровани?!
Ти си дирил Снежанка, аз - принца красив.
Дълго търси ме ти,
често сбърква покрова ми...
Прегърни ме сега, щом все още си жив!
© Славка Любенова Все права защищены