13.03.2011 г., 14:47

Снежанка и принцът

740 0 0

                                             (ПАРОДИЯ)

 

       Ти не си принцът, когото тъй дълго

       съм чакала.

       Побеляла е вече и твойта глава.

       Колко нощи, в очакване,

       тихо съм плакала

       и не съм днес оная Снежанка добра.

 

       Но... къде беше ти досега,

       през годините?!

       Съживявал си други принцеси, нали?

       Затова си без кон,

       изтървал си дизгините -

       идваш мокър,премръзнал, навярно вали...

 

       Е, защо сме и двамата

       разочаровани?!

       Ти си дирил Снежанка, аз - принца красив.

       Дълго търси ме ти,

       често сбърква покрова ми...

       Прегърни ме сега, щом все още си жив!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Любенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...