Снежанка и принцът
(ПАРОДИЯ)
Ти не си принцът, когото тъй дълго
съм чакала.
Побеляла е вече и твойта глава.
Колко нощи, в очакване,
тихо съм плакала
и не съм днес оная Снежанка добра.
Но... къде беше ти досега,
през годините?!
Съживявал си други принцеси, нали?
Затова си без кон,
изтървал си дизгините -
идваш мокър,премръзнал, навярно вали...
Е, защо сме и двамата
разочаровани?!
Ти си дирил Снежанка, аз - принца красив.
Дълго търси ме ти,
често сбърква покрова ми...
Прегърни ме сега, щом все още си жив!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Любенова Всички права запазени