20 дек. 2011 г., 20:42

Снежинка

990 0 0

Зимен ден студен,

валят снежинки 

като от сребро,

разпръскват се и падат тихо

в плен на Земното кълбо.

Бял и пухкав е снегът,

чист като очите на дете.

Вървя замислена

в красотата на деня,

а снежинките продължават

безразборно да летят.

Една снежинка,

може би отнесена от вятъра,

на миглите ми падна.

Там остана, после се стопи.

Дали и любовта така се стапя,

както си отива зимата 

и идва пролетта, и

продължава с нея да цъфти.

Като кокиче в нас се ражда

и по-силно гори.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Гогова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...