Зимен ден студен,

валят снежинки 

като от сребро,

разпръскват се и падат тихо

в плен на Земното кълбо.

Бял и пухкав е снегът,

чист като очите на дете.

Вървя замислена

в красотата на деня,

а снежинките продължават

безразборно да летят.

Една снежинка,

може би отнесена от вятъра,

на миглите ми падна.

Там остана, после се стопи.

Дали и любовта така се стапя,

както си отива зимата 

и идва пролетта, и

продължава с нея да цъфти.

Като кокиче в нас се ражда

и по-силно гори.