9 дек. 2008 г., 18:39

Снежна картина 

  Поэзия » Любовная
1338 0 0
Беше зима, бяла и красива,
ала картината в душата ми бе сива.
Седях и взирах се в падащия сняг
кат
о корабокрушенец на самотен бряг.

Снегът валеше, а душата ми копнееше
за светъл лъч, за тебе тя милееше.
Снежинките целуваха ме, галеха косите ми,
целуваше ме, галеше ме ти, но в мечтите ми...

Със затворени очи виждах п
огледа ти нежен,
но отворех ли ги, виждах само пейзаж снежен...
И чрез този сняг, валящ над теб и мен,
неизменно свързани сме в този снежен ден
.

© Мирела Славова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??