Беше зима, бяла и красива,
ала картината в душата ми бе сива.
Седях и взирах се в падащия сняг
като корабокрушенец на самотен бряг.
Снегът валеше, а душата ми копнееше
за светъл лъч, за тебе тя милееше.
Снежинките целуваха ме, галеха косите ми,
целуваше ме, галеше ме ти, но в мечтите ми...
Със затворени очи виждах погледа ти нежен,
но отворех ли ги, виждах само пейзаж снежен...
И чрез този сняг, валящ над теб и мен,
неизменно свързани сме в този снежен ден.