Dec 9, 2008, 6:39 PM

Снежна картина

  Poetry » Love
1.7K 0 0
Беше зима, бяла и красива,
ала картината в душата ми бе сива.
Седях и взирах се в падащия сняг
кат
о корабокрушенец на самотен бряг.

Снегът валеше, а душата ми копнееше
за светъл лъч, за тебе тя милееше.
Снежинките целуваха ме, галеха косите ми,
целуваше ме, галеше ме ти, но в мечтите ми...

Със затворени очи виждах п
огледа ти нежен,
но отворех ли ги, виждах само пейзаж снежен...
И чрез този сняг, валящ над теб и мен,
неизменно свързани сме в този снежен ден
.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирела Славова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...