AdelaideKaltenberg (Княгиня Нощ)
143 304
9 янв. 2017 г., 17:27

Снежна картина 

  Поэзия » Любовная, Пейзажная, Философская
820 1 6

Пробягва сянката на лудостта,
стенеща ехидно във ума ми.
Не искам да ме обсебва със лъжа
затова погалвам я с ледените пръсти.

 

Чернотата на света ме трови,
с всеки изминал ден аз бледнея.
А когато усмивката ти блага я прогони,
до най-високия връх да те догоня аз копнея.

 

Лъчите на надеждна обич ме преследват,
бягах дълго заблудена и сама.
Просветлих се, сърцето мое грейна,
лудостта изчезна със снега.

© Княгиня Нощ Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??