AdelaideKaltenberg (Княгиня Нощ)
143 304
Jan 9, 2017, 5:27 PM

Снежна картина 

  Poetry » Love, Landscape, Phylosophy
821 1 6

Пробягва сянката на лудостта,
стенеща ехидно във ума ми.
Не искам да ме обсебва със лъжа
затова погалвам я с ледените пръсти.

 

Чернотата на света ме трови,
с всеки изминал ден аз бледнея.
А когато усмивката ти блага я прогони,
до най-високия връх да те догоня аз копнея.

 

Лъчите на надеждна обич ме преследват,
бягах дълго заблудена и сама.
Просветлих се, сърцето мое грейна,
лудостта изчезна със снега.

© Княгиня Нощ All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??