Ей живот, събран си в снимките безброй,
през годините художник бил си мой! -
Рисувал си със черно, с бяло, цветно,
чертал си дълго, бавно пъстроцветно!
Тук бебенце съм, с шапчицата бяла, -
фатално снимката е пожълтяла!....
Жалко..., но мама тук видях, хем млада,
красавица е, гледам я с наслада!
Детенце селско, черно-бяла снимка,
на Валентино бих била любимка, -
с басмяна рокличка и със жилетка,
бретон-прическа и със гуминетки!
А тук момиче мило и свенливо,
тийнейджърка съм, гледам закачливо,
стрели насочвам към нови светове,
усмивки пращам под чипото носле!
Цветни снимки, пред мен са разпиляни,
мигове от спомени и срещи насъбрани! -
Сватба, булка и блаженство в мен искри!
„Да”- казвам на любимия човек дори!
Но нещо парна ме... погледнах татко
как просълзява се, но мило сладко!...
Вече няма го - душата ми осиротя,
галя снимчицата мокра и скърбя!
Майчица тук, с първия си ценен дар,
там поемам втория си скъп товар! -
Любов безкрайна в дертове обвита,
сърцето ми пружинка е навита!
Години, снимки, всичко се повтаря,
ту болка, ту пък радост ме изгаря!
С първо внуче там, с второ внуче тук
и от щастие не чува ми се звук!
Ето ме - ЕДНА ЖЕНА СЛЕД ПЕТДЕСЕТ,
снимки, клипове ще има занапред!
Какви ще са, животът ще покаже,
във фотосите свои ще разкаже!
Художнико, май боите развали,
не рисуваш вече както по-преди,
не съм ли вече толкова красива,
или работиш доста пестеливо?!...
© Костадинка-Коце Танчева Все права защищены