Ей живот,  събран си в снимките безброй,

през годините художник  бил си мой! -

Рисувал си със черно, с бяло,  цветно,

чертал си дълго, бавно пъстроцветно!

Тук бебенце съм, с шапчицата бяла, -

фатално снимката е пожълтяла!....

Жалко..., но мама тук видях, хем млада,

красавица е, гледам я с наслада!

Детенце селско, черно-бяла снимка,

на  Валентино бих била любимка, -

с басмяна рокличка и със жилетка,

бретон-прическа и със гуминетки!

А тук момиче мило и свенливо,

тийнейджърка съм,  гледам  закачливо,

стрели насочвам към нови светове,

усмивки пращам  под чипото носле!

Цветни снимки, пред мен са разпиляни,

мигове от спомени и срещи насъбрани! -

Сватба, булка и блаженство в мен искри!

„Да”- казвам на любимия човек дори!

Но нещо парна ме... погледнах татко

как просълзява се, но мило сладко!...

Вече няма го - душата ми осиротя,

галя снимчицата мокра и скърбя!

Майчица тук, с първия си ценен дар,

там поемам втория си скъп товар! -

Любов безкрайна в дертове обвита,

сърцето ми пружинка е навита!

Години, снимки, всичко се повтаря,

ту болка, ту пък радост ме изгаря!

С първо внуче там, с второ внуче тук

и от щастие не чува ми се звук!

Ето ме - ЕДНА ЖЕНА СЛЕД ПЕТДЕСЕТ,

снимки, клипове ще има занапред!

Какви ще са, животът ще покаже,

във фотосите свои ще разкаже!

Художнико, май  боите развали,

не рисуваш вече както по-преди,

не съм ли вече толкова красива,

или работиш доста пестеливо?!...