Искаш ли в замък да се озовеш,
пълен с принцеси?
А ти принц един с тях да си останал
зад спуснати завеси?
Искаш ли завесите да бъдат
по-черни от безлунна нощ?
А ти на тъмно с принцесите да изиграеш
ролята на някой много лош?
Искаш ли костюмите за автентичност,
навместо фусти и корсети,
ушити да са от невидима коприна
в най-дръзките десени?
Искаш ли с грях да бъдеш коронясан,
прекръстен с вино, наместо вода?
Да избягаш от делника и бита,
да не пророниш повече сълза?
Искаш ли да продадеш душата си за сладост?
Да се превърнеш в блян и после в мит?
Ще се задоволиш ли с плътска радост,
наместо за любов глупави мечти?
А искаш ли, когато те намери
сам слънцето на сутринта,
да си просто снощен цар, избрал да бъде
изпълнен с празнота...?
© Стелияна Димитрова Все права защищены