Искаш ли в замък да се озовеш,

пълен с принцеси?

А ти принц един с тях да си останал

зад спуснати завеси?

Искаш ли завесите да бъдат

по-черни от безлунна нощ?

А ти на тъмно с принцесите да изиграеш

ролята на някой много лош?

Искаш ли костюмите за автентичност,

навместо фусти и корсети,

ушити да са от невидима коприна

в най-дръзките десени?

Искаш ли с грях да бъдеш коронясан,

прекръстен с вино, наместо вода?

Да избягаш от делника и бита,

да не пророниш повече сълза?

Искаш ли да продадеш душата си за сладост?

Да се превърнеш в блян и после в мит?

Ще се задоволиш ли с плътска радост,

наместо за любов глупави мечти?

А искаш ли, когато те намери

сам слънцето на сутринта,

да си просто снощен цар, избрал да бъде

изпълнен с празнота...?