Снощи те сънувах и миналата вечер даже.
Кошмар ли бе... вече май забравих,
но усещането аз, добре си спомням.
Беше някак мъчно и зловещо,
разхождайки се волно и неканено в сърце ми горещо.
Мисълта ми първа на следващото утро бе,
че макар отдавна да се бе случило това с тебе,
дори в сънищата си не мога да те имам вече.
© Маноела Иванова Все права защищены