13 нояб. 2011 г., 13:20

Сонет за самотата 

  Поэзия » Любовная
528 0 4

Сонет  за самотата

 

Като юмрук е Самотата над света.

Сковава ни със ледните си тръпки...
Изсмуква   от душите ни тя,  радостта.
 И все е с нас,  от първите ни стъпки!...

 

Мечтаем цял живот за нежност и любов…
Но цял живот ни липсват тези чувства!...
Малцина стигат до великата любов
 и Самотата  само със нас блудства…

 

От Любовта се ражда нашта доброта.
От нея взимаме и вдъхновение.
А в безнадеждната човешка Самота
стои, за жалост,  нашето падение…

 

Проклинам тази черна сянка над Света!
Проклинам я и няма да престана!
И с всички сили аплодирам Любовта,
макар че и от нея нося рана!

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не искам да ви убеждавам,че това е, в стрсгия смисъл на литературното понятие "Сонет",стихотворение.Приемете го, че това е само едно заглавие на това стихотворение.Понятието сонет,за мен означава песен,какъвто е и смисъла на употребената дума!Благодаря за указанията как да постигна това или онова, и как да избегна неизбежимите рани от живота и любовта!
  • Малко ми е дълго за сонет...
  • Важна е вярата Когато наистина повярваме в това - ще привлечем при нас любимото ни същество. Въпросът е в пътя който сме избрали да извървим. За едни е къс, за други дълъг но най-важна е вярата. Другото важно нещо е да намерим начин да бъдем силни в сегашния момент. Пожелавам ти по-скоро да намериш лек за тази рана.
  • Силен стих! Финала е страхотен! И от любовта носим рани... Поздрави!
Предложения
: ??:??