Сонет за самотата
Като юмрук е Самотата над света.
Сковава ни със ледните си тръпки...
Изсмуква от душите ни тя, радостта.
И все е с нас, от първите ни стъпки!...
Мечтаем цял живот за нежност и любов…
Но цял живот ни липсват тези чувства!...
Малцина стигат до великата любов
и Самотата само със нас блудства…
От Любовта се ражда нашта доброта.
От нея взимаме и вдъхновение.
А в безнадеждната човешка Самота
стои, за жалост, нашето падение…
Проклинам тази черна сянка над Света!
Проклинам я и няма да престана!
И с всички сили аплодирам Любовта,
макар че и от нея нося рана!
© Христо Славов Всички права запазени