10 дек. 2013 г., 22:13

Сонет№4

522 0 0

Щастлив съм аз, че теб те имам!
Аз винаги при теб ще спра...
Дори да е сковала зима,
цветя за теб ще набера!

Смирен до тебе ще застана...
И ще лекувам свойте рани!
И нищо аз, че не съм млад,
обичам теб и твоя свят!

Най-истинска ти с мен остана!
Невидима е твойта власт!
Ръцете ти целувам аз
и зад гърба ти ще застана!

Денят ми с теб ще зазори!
Не си ми само хоби ти!
 14.08.2010 г. Драгойново

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...