Dec 10, 2013, 10:13 PM

Сонет№4

Poetry » Love

521 0 0

Щастлив съм аз, че теб те имам!
Аз винаги при теб ще спра...
Дори да е сковала зима,
цветя за теб ще набера!

Смирен до тебе ще застана...
И ще лекувам свойте рани!
И нищо аз, че не съм млад,
обичам теб и твоя свят!

Най-истинска ти с мен остана!
Невидима е твойта власт!
Ръцете ти целувам аз
и зад гърба ти ще застана!

Денят ми с теб ще зазори!
Не си ми само хоби ти!
14.08.2010 г. Драгойново

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0