4 янв. 2016 г., 17:45  

Спасително

934 2 28

 

Намерихме се бавно и мъчително.
Очаквах те на дъното на самотата.
Подаде ми ръката си спасително
и през тунел изведе ме към светлината...

Не съм мечтал и в сън да те докосна.
Дели ни времето с кошмарна бездна.
Ти дойде неприлично млада - съдбоносна,
и ме дари с последна глътка звездност...

Телата ни се сплитат възлописно
и очертават гъвкавите пътища към рая...
Прегръщаме се - две самотни истини,
превърнали се в стълба към безкрая...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво много хубаво и емоционално.
  • Благодаря ти, Княгиня Нощ, за високата оценка и за толкова затрогващите думи в коментара ти! Желая ти нови творчески инвенции!
  • Прекрасно! Безмълвна съм!
  • Благодаря ти, Ел! Обнадеждаващи и красиви редове си написала. Прочитайки ги се почувствах пречистен.
    Мерси също, че оцени текста ми. Максимално релаксиращи и светли празнични дни ти желая!
  • Благодаря ти за хубавите думи, Доче! За много години! Желая ти здраве, щастие и най-висока творческа форма!
    Да ти е леко и светло на душата!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...