Доколко хората могат да бъдат различни?
Да виждаме някакви странни неща в тях?
И да делим ги на такива, които обичаме
и други, които винаги да правим за смях.
Кога можем да ползваме външните белези
и кога трябва да гледаме по-надълбоко?
Защото ние не сме по-добри от себе си
и защото не сме по-лоши и от хората.

И така ли се появяват "специалните" хора,
така ли правят ги другите по-важни?
Защото аз се отказвам и повече така не мога,
не бих искал на всички да угаждам.

Защо да четкаме нечие вътрешно чувство,
да правим някой повече от това, което е?
Признавам, че те владеят това изкуство,
да се нагаждат и наистина го правят добре.
Вярвам, тези хора не са по-добри от мен,
не заради друго, а защото са себични.
И ако това ви кара да се чувствате зле,
значи наистина не заслужавате обич.

Трябва ли ви момент,
трябва ли ви разсейване?
За нещата, които мен
ме карат да се разгневявам?
Дава ли ви се шанс,
дава ли ви се време да се реванширате?
Дали има изобщо реванш
и трябва ли равенството да презирате?
И ако нещата не стоят така,
тогава, какво правя аз тук?
(отстъпвам мястото си на някой друг)

И така ли се появяват "специалните" хора,
така ли правят ги другите по-важни?
Защото аз се отказвам и повече така не мога,
не бих искал на всички да угаждам.