Спиралата на дните криволичи
към това което сме обичали;
остава в паметта ни млада,
като нежна рана без пощада.
Все още слънцето душата топли.
Макар,че в залезните вопли
намираме едно смирение
в съня на нощните видения.
И стенат будни нощните мисли,
докато утрото не ги пречисти.
Расте в очите ни светлината
на топло слънчево разпятие.