4 янв. 2020 г., 23:28

Споделена любов

1.8K 0 1

Прекрасен ангел, паднал на земята

Облечен във небесна светлина

Решил да се откаже от крилата

За да разнася по земята любовта

 

Той дълго търсил, борил се и страдал

Срещал само неочакван студ

Извиращ от дълбините на сърцата

Заради които той дошъл бе тук

 

Но въпреки това не се отказал

Решил да търси без да спре

Вярвайки, че все някъде в безкрая

Ще намери поне едно отворено сърце

 

И така животът, преплети ни съдбите

Докато вървях във своя път, огорчен и сам

Страдащ също като ангела небесен

Че любовта си няма на кого да дам

 

Но ето днес, таз любов е вече споделена

И тези две сърца забили са като едно

Знаейки, че в сред цялата вселена 

Да се намерят, било е тяхната съдба

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Банов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...