Прекрасен ангел, паднал на земята

Облечен във небесна светлина

Решил да се откаже от крилата

За да разнася по земята любовта

Той дълго търсил, борил се и страдал

Срещал само неочакван студ

Извиращ от дълбините на сърцата

Заради които той дошъл бе тук

Но въпреки това не се отказал

Решил да търси без да спре

Вярвайки, че все някъде в безкрая

Ще намери поне едно отворено сърце

И така животът, преплети ни съдбите

Докато вървях във своя път, огорчен и сам

Страдащ също като ангела небесен

Че любовта си няма на кого да дам

Но ето днес, таз любов е вече споделена

И тези две сърца забили са като едно

Знаейки, че в сред цялата вселена 

Да се намерят, било е тяхната съдба