Jan 4, 2020, 11:28 PM

Споделена любов

  Poetry » Love
1.8K 0 1

Прекрасен ангел, паднал на земята

Облечен във небесна светлина

Решил да се откаже от крилата

За да разнася по земята любовта

 

Той дълго търсил, борил се и страдал

Срещал само неочакван студ

Извиращ от дълбините на сърцата

Заради които той дошъл бе тук

 

Но въпреки това не се отказал

Решил да търси без да спре

Вярвайки, че все някъде в безкрая

Ще намери поне едно отворено сърце

 

И така животът, преплети ни съдбите

Докато вървях във своя път, огорчен и сам

Страдащ също като ангела небесен

Че любовта си няма на кого да дам

 

Но ето днес, таз любов е вече споделена

И тези две сърца забили са като едно

Знаейки, че в сред цялата вселена 

Да се намерят, било е тяхната съдба

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Банов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....