Charovnica (Гергана)
8 4
11 мая 2007 г., 18:37

Спомен 

  Поэзия
970 0 4
Вятърът свири, свиреп и студен,
Снегът на вихрушки лети, устремен,
Но в топлата стая е светло за мен.
Спомням си лазурния летен ден.

Спомням си слънцето кръгло и златно,
Тихия бриз, морето приятно,
Синия взор, небе и простор,
Бели цветя и син кръгозор.

Вечер луната прокарва пътека.
Морската шир бразди се полека.
Мечтите нахлуват в моето съзнание -
не донасяха сън, а сън-упование

Но... Вятърът свири, свиреп и студен,
Снегът на вихрушки лети, устремен
И в топлата стая е тъжно за мен.
Стоиш там, горд, синеок, отчужден...

© Гергана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??