11.05.2007 г., 18:37 ч.

Спомен 

  Поезия
955 0 4
Вятърът свири, свиреп и студен,
Снегът на вихрушки лети, устремен,
Но в топлата стая е светло за мен.
Спомням си лазурния летен ден.

Спомням си слънцето кръгло и златно,
Тихия бриз, морето приятно,
Синия взор, небе и простор,
Бели цветя и син кръгозор.

Вечер луната прокарва пътека.
Морската шир бразди се полека.
Мечтите нахлуват в моето съзнание -
не донасяха сън, а сън-упование

Но... Вятърът свири, свиреп и студен,
Снегът на вихрушки лети, устремен
И в топлата стая е тъжно за мен.
Стоиш там, горд, синеок, отчужден...

© Гергана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??