Спомен
Вятърът свири, свиреп и студен,
Снегът на вихрушки лети, устремен,
Но в топлата стая е светло за мен.
Спомням си лазурния летен ден.
Спомням си слънцето кръгло и златно,
Тихия бриз, морето приятно,
Синия взор, небе и простор,
Бели цветя и син кръгозор.
Вечер луната прокарва пътека.
Морската шир бразди се полека.
Мечтите нахлуват в моето съзнание -
не донасяха сън, а сън-упование
Но... Вятърът свири, свиреп и студен,
Снегът на вихрушки лети, устремен
И в топлата стая е тъжно за мен.
Стоиш там, горд, синеок, отчужден...
Снегът на вихрушки лети, устремен,
Но в топлата стая е светло за мен.
Спомням си лазурния летен ден.
Спомням си слънцето кръгло и златно,
Тихия бриз, морето приятно,
Синия взор, небе и простор,
Бели цветя и син кръгозор.
Вечер луната прокарва пътека.
Морската шир бразди се полека.
Мечтите нахлуват в моето съзнание -
не донасяха сън, а сън-упование
Но... Вятърът свири, свиреп и студен,
Снегът на вихрушки лети, устремен
И в топлата стая е тъжно за мен.
Стоиш там, горд, синеок, отчужден...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Всички права запазени
