10 мар. 2008 г., 12:08

спомен

864 0 2
Споменът за тебе ме измъчва нощ и ден,
едни очи не мога да забравя -
дори когато ти си толкова далеч от мен,
разгарят пламъка запален.
Защо ли толкоз много те обичам?
С какво плениха ме до болка тез очи?
Дали аз можех да отричам,
че всичко е лъжа? Едно помни,
че даже и накрай света, аз само тебе ще обичам
и чиста е по детски обичта - като сълза...
пред теб ще коленича и ще призная обичта,
защото само теб обичам...
много силно те обичам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Памела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...