спомен
Споменът за тебе ме измъчва нощ и ден,
едни очи не мога да забравя -
дори когато ти си толкова далеч от мен,
разгарят пламъка запален.
Защо ли толкоз много те обичам?
С какво плениха ме до болка тез очи?
Дали аз можех да отричам,
че всичко е лъжа? Едно помни,
че даже и накрай света, аз само тебе ще обичам
и чиста е по детски обичта - като сълза...
пред теб ще коленича и ще призная обичта,
защото само теб обичам...
много силно те обичам.
едни очи не мога да забравя -
дори когато ти си толкова далеч от мен,
разгарят пламъка запален.
Защо ли толкоз много те обичам?
С какво плениха ме до болка тез очи?
Дали аз можех да отричам,
че всичко е лъжа? Едно помни,
че даже и накрай света, аз само тебе ще обичам
и чиста е по детски обичта - като сълза...
пред теб ще коленича и ще призная обичта,
защото само теб обичам...
много силно те обичам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Памела Всички права запазени
