Спомен
Остави ми, моля, синьото небе,
остави ми ти земята, цялата.
Още чувам твоя глас и той зове
и някак си фалшива е раздялата.
Парят още горещите ти длани,
виждам твоите очи насън.
Вълшебна беше, голяма любовта ни,
отвсякъде се носеше любовен звън.
Спомените скоро няма да си тръгнат
и дълго ще се връщам към този миг.
Пак ще си мечтая тебе да прегърна,
но пак душата ми се къса и плаче с вик.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ТеОдОрА Все права защищены
