Dec 19, 2007, 6:19 AM

Спомен

Poetry » Love

1.6K 1 7

Остави ми, моля, синьото небе,
остави ми ти земята, цялата.
Още чувам твоя глас и той зове
и някак си фалшива е раздялата.

Парят още горещите ти длани,
виждам твоите очи насън.
Вълшебна беше, голяма любовта ни,
отвсякъде се носеше любовен звън.

Спомените скоро няма да си тръгнат
и дълго ще се връщам към този миг.
Пак ще си мечтая тебе да прегърна,
но пак душата ми се къса и плаче с вик.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

тюркоаз (Мариола Томова)

За много години успешни и щастливи!!!
Харесва ми, което си сътворила!!!
Привет!!!!

2008-01-06T19:03:04+02:00
Индиана (Криси)

Нежна тъга...Браво, Теди!!!
Пожелавам ти много здраве, обич, усмивки, късмет и сполука!!! Щастлива Нова Година!!!

2007-12-31T15:31:50+02:00
iliameh (Илия)

Браво!!!
Чудесно се справяш!!!

2007-12-21T22:33:07+02:00
PLAMEN4ETYy (Пламена Добрева )

Браво! Много е хубаво!

2007-12-19T13:10:06+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Прекрасно стихотворение, мила Теди,
но ти се усмихни, истинската , голямата
Любов тепърва ще те споходи! Толкова си млада...
с много обич за теб. И пиши, защото го можеш.

2007-12-19T09:56:28+02:00