Спомен
Защо всеки път, когато минеш
по прашната пътека,
очите ми остават в теб?
Защо всеки път, когато те погледна,
душата ми тича след теб?
Защо погледът ми сякаш
хипнотизиран е и гледа само теб?
Защо мислите ми, пленени в клетка,
отвеждат ме отново към теб?
Защо със свито сърце
отново мисля за теб?
Защо посвещавам
всичко това на теб?
по прашната пътека,
очите ми остават в теб?
Защо всеки път, когато те погледна,
душата ми тича след теб?
Защо погледът ми сякаш
хипнотизиран е и гледа само теб?
Защо мислите ми, пленени в клетка,
отвеждат ме отново към теб?
Защо със свито сърце
отново мисля за теб?
Защо посвещавам
всичко това на теб?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вили Все права защищены
