Спомен
Защо всеки път, когато минеш
по прашната пътека,
очите ми остават в теб?
Защо всеки път, когато те погледна,
душата ми тича след теб?
Защо погледът ми сякаш
хипнотизиран е и гледа само теб?
Защо мислите ми, пленени в клетка,
отвеждат ме отново към теб?
Защо със свито сърце
отново мисля за теб?
Защо посвещавам
всичко това на теб?
по прашната пътека,
очите ми остават в теб?
Защо всеки път, когато те погледна,
душата ми тича след теб?
Защо погледът ми сякаш
хипнотизиран е и гледа само теб?
Защо мислите ми, пленени в клетка,
отвеждат ме отново към теб?
Защо със свито сърце
отново мисля за теб?
Защо посвещавам
всичко това на теб?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Всички права запазени
