13 мая 2009 г., 12:33

Спомен

1.4K 0 1

Когато си далече,

                                когато съм далеч

сред нощите безкрайни,

                                             когато си самотен,

когато си смутен,

                                когато искаш малко топлина,

когато чувстваш празнина,

                                                  вземи и прочети тез думи:

 

"Далече някъде в нощта

един човек за теб жадува,

един човек за теб тъгува.

Не се усмихвай. Да, това съм аз.

В нощта безкрайна и огромна

ти изпращам аз много обич и топлина,

за да стопля всичко в теб."

 

Когато си далече,

                                когато съм далеч,

прочети тез редове

                                    и си спомни за МЕН.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...