May 13, 2009, 12:33 PM

Спомен

  Poetry » Love
1.4K 0 1

Когато си далече,

                                когато съм далеч

сред нощите безкрайни,

                                             когато си самотен,

когато си смутен,

                                когато искаш малко топлина,

когато чувстваш празнина,

                                                  вземи и прочети тез думи:

 

"Далече някъде в нощта

един човек за теб жадува,

един човек за теб тъгува.

Не се усмихвай. Да, това съм аз.

В нощта безкрайна и огромна

ти изпращам аз много обич и топлина,

за да стопля всичко в теб."

 

Когато си далече,

                                когато съм далеч,

прочети тез редове

                                    и си спомни за МЕН.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...