May 13, 2009, 12:33 PM

Спомен

  Poetry » Love
1.4K 0 1

Когато си далече,

                                когато съм далеч

сред нощите безкрайни,

                                             когато си самотен,

когато си смутен,

                                когато искаш малко топлина,

когато чувстваш празнина,

                                                  вземи и прочети тез думи:

 

"Далече някъде в нощта

един човек за теб жадува,

един човек за теб тъгува.

Не се усмихвай. Да, това съм аз.

В нощта безкрайна и огромна

ти изпращам аз много обич и топлина,

за да стопля всичко в теб."

 

Когато си далече,

                                когато съм далеч,

прочети тез редове

                                    и си спомни за МЕН.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...