May 13, 2009, 12:33 PM

Спомен

  Poetry » Love
1.4K 0 1

Когато си далече,

                                когато съм далеч

сред нощите безкрайни,

                                             когато си самотен,

когато си смутен,

                                когато искаш малко топлина,

когато чувстваш празнина,

                                                  вземи и прочети тез думи:

 

"Далече някъде в нощта

един човек за теб жадува,

един човек за теб тъгува.

Не се усмихвай. Да, това съм аз.

В нощта безкрайна и огромна

ти изпращам аз много обич и топлина,

за да стопля всичко в теб."

 

Когато си далече,

                                когато съм далеч,

прочети тез редове

                                    и си спомни за МЕН.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...