Спомен
Стените помнят още въздишките
от първата ни звездна нощ.
Разкрила всичките ни тайни
в сладка болка от нежната любов.
И въздухът във стаята е онзи,
оставен от нашите тела,
когато, тръпнещи и нежни,
душите си преплитахме в една.
И огледалото ни гледа,
запечатало сладострастната мечта,
на онзи миг неземен,
с танца на две огнени сърца.
Прозорецът - и той е тук.
Помни ни щастливи и засмени.
И пита ме защо сълзите ми са в кръв.
А аз ням съм и съм глух.
И няма как да му разкажа
защо не мога пак със теб
да бъда в тази празна стая.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йордан Малинов Все права защищены
:*
