Прескачах дълго преспите в снега,
а ти примираше във моите ръце,
но във очите ти блещукаше тъга
и смръзваше за миг любимото лице.
А на концерта вчера бе щастлива,
приемаше приятелски прегръдки и цветя,
усмихваше се нежно, боязливо –
сам не разбрах, какво ме сполетя.
И през нощта си писахме безкрайно,
изпратих ти сто клипчета, картинка със ламя,
дори ръката ти поисках най-нехайно,
а ти ми се разсърди. След това се смя. ...