Спомен

Поэзия » Философская

384 2 5

Пясъчен часовник,

невидими стрелки.

Пясъка тече,

времето лети.

Вчера бях момче.

Днес съм остарял.

Но не помъдрях,

газя земна кал.

Най-важното разбрах;

Мъдро е детето,

което в мен лудее.

Пази спомен за

небето,

свободно там

живее!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

aap (Ангел)

С ,Младен,Поздрави!!!

2025-02-21T21:19:01+02:00
ЖивкоДелчев (Живко Делчев)

Благодаря ви, Петя, Стойчо, Младене, за коментарите! Един поздрав-песен, за вас, във връзка с днешните празници!
https://youtu.be/nbtKHrI-OAs?si=soLumQwVMJCXjLAn

2025-02-14T22:06:48+02:00
ЖивкоДелчев (Живко Делчев)

...и някой прави си шеги с нашите мечти!😉

2025-02-14T09:42:56+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Рано или късно човек жадува да разбере съществуването си.И това е процес, който изучава в развитието си.Но това обяснение идва в просветения индивид.Иначе един примитив не би могъл да систематизира битието си, освен със задоволяване на първичните си щения.
Поздравления, Живко!

2025-02-14T01:02:50+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Силно въздействаща поезия, поднесена в лаконичен изказ. Поздравление, Живко!:

"Мъдро е детето,
което в мен лудее.
Пази спомен за
небето,
свободно там
живее!"

2025-02-13T19:53:30+02:00