23 нояб. 2006 г., 20:39

"Спомен"

780 0 5


Пиша за спомена
Единствения ми останал жив
Искам да пиша за самотата му
Която го прави красив

Чух последите му думи
Май каза: "Не плачи!"
Остана бездна помежду ни
И празнота във моите очи

Искам да ви разкажа за спомена
Онзи
С който всъщност съм била щастлива
Онзи спомен
Изсвирил вярно последните си тонове
Повтаряйки ми колко съм красива

Искам да пиша за спомена -
Единственият ми останал жив
Да споделя със него самотата си
Да го попитам: "Беше ли щастлив?"

20.10.2006 15:07
На Десислав

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...