23 нояб. 2006 г., 20:39

"Спомен"

778 0 5


Пиша за спомена
Единствения ми останал жив
Искам да пиша за самотата му
Която го прави красив

Чух последите му думи
Май каза: "Не плачи!"
Остана бездна помежду ни
И празнота във моите очи

Искам да ви разкажа за спомена
Онзи
С който всъщност съм била щастлива
Онзи спомен
Изсвирил вярно последните си тонове
Повтаряйки ми колко съм красива

Искам да пиша за спомена -
Единственият ми останал жив
Да споделя със него самотата си
Да го попитам: "Беше ли щастлив?"

20.10.2006 15:07
На Десислав

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...