6 мар. 2007 г., 08:51

Спомен

900 0 1

Жарък ден света изпепелява,

подпалва всичко - цветята, хората и мен,

а под слънцето снимката ти избелява,

споменът замръзва, а уж е жарък ден.

Контурите размиват се в безкрая,

жълтеят твоите черти

и едва ли догодина ще позная,

че пред мене именно си ти!

Споменът... какво е спомен?

Ненужен образ в паметта,

топи се бързо, сякаш е прогонен,

както преспите прогонва пролетта.

А снимката е мъртъв спомен,

бездушен и замръзнал лик.

И погледът е тъмен, болен,

угаснал свят в отровен миг.

И жарки слънчеви лъчи

подпалват спомена обречен,

тъмнеят, гаснат твоите очи,

губят се в света ни вечен.

Снимки, спомени след теб остават,

пропити, мокри от тъга,

безнадеждни във сълзите плават

снимките и твоята душа.

Животът-звяр от мен те взима,

изтръгва даже спомена от моите ръце,

но дори забравен, теб вечно ще те има

в капка обич дълбоко в моето сърце!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деси Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...