Спомен или Филийките намазани две

30 апр. 2016 г., 16:00 2016-05-30T22:03:26+03:00

Поэзия

531 0 2

Като бях малко дете,
често на воля играех,
изцапана, боса и гладна,
към вкъщи със страх се прибирах,
но ме чакаха филийките две,
намазани с масло и пипер,
от моята миличка баба!
И кога с разкървавени крака,
плачейки към нея пристъпвах,
ме стискаше със здрави ръце,
и се караше някак наужким!
А вечер, заслушана в звънкия глас,
разказваща приказки стари,
в леглото от нея, завита лежах,
бързичко и сладко заспивах!
Ах, как годините искам да върна,
да бъда палаво, малко дете,
за да мога, бабо, тебе да зърна,
и дори да ме смъмриш,
да знам, че там ме очакват,
филийките, намазани две!

За моята баба Велика, която все още обичам, въпреки, че не мога да я прегърна! Знам, че е с мен - смъртта не разделя хората!

Спомен или Филийките намазани две

Свързани произведения

Комментарии

Предложения