30 апр. 2016 г., 16:00  

Спомен или Филийките намазани две 

  Поэзия
598 0 2
Като бях малко дете,
често на воля играех,
изцапана, боса и гладна,
към вкъщи със страх се прибирах,
но ме чакаха филийките две,
намазани с масло и пипер,
от моята миличка баба!
И кога с разкървавени крака,
плачейки към нея пристъпвах,
ме стискаше със здрави ръце,
и се караше някак наужким!
А вечер, заслушана в звънкия глас, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Радина Все права защищены

За моята баба Велика, която все още обичам, въпреки, че не мога да я прегърна! Знам, че е с мен - смъртта не разделя хората!

Предложения
: ??:??