Спомен или Филийките намазани две

Apr 30, 2016, 4:00 PM 2016-05-30T22:03:26+03:00

Poetry

516 0 2

Като бях малко дете,
често на воля играех,
изцапана, боса и гладна,
към вкъщи със страх се прибирах,
но ме чакаха филийките две,
намазани с масло и пипер,
от моята миличка баба!
И кога с разкървавени крака,
плачейки към нея пристъпвах,
ме стискаше със здрави ръце,
и се караше някак наужким!
А вечер, заслушана в звънкия глас,
разказваща приказки стари,
в леглото от нея, завита лежах,
бързичко и сладко заспивах!
Ах, как годините искам да върна,
да бъда палаво, малко дете,
за да мога, бабо, тебе да зърна,
и дори да ме смъмриш,
да знам, че там ме очакват,
филийките, намазани две!

За моята баба Велика, която все още обичам, въпреки, че не мога да я прегърна! Знам, че е с мен - смъртта не разделя хората!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

aldiradina (Албена Радина)

2016-05-01T15:46:43+03:00

Предполагам, че повечето баби са го правили.
limeruna (Йоана)

2016-05-01T14:47:12+03:00

„...и се караше някак наужким!“ Мило посвещение...