Спомен или Филийките намазани две

Apr 30, 2016, 4:00 PM 2016-05-30T22:03:26+03:00

Poetry

620 0 2

Като бях малко дете,
често на воля играех,
изцапана, боса и гладна,
към вкъщи със страх се прибирах,
но ме чакаха филийките две,
намазани с масло и пипер,
от моята миличка баба!
И кога с разкървавени крака,
плачейки към нея пристъпвах,
ме стискаше със здрави ръце,
и се караше някак наужким!
А вечер, заслушана в звънкия глас, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

За моята баба Велика, която все още обичам, въпреки, че не мога да я прегърна! Знам, че е с мен - смъртта не разделя хората!

Спомен или Филийките намазани две

Want to read more?

Random works