Помня аз още стария двор,
помня и къщата наша позната,
помня и в дъното онзи обор...
Спомени днес ми разкъсват душата.
Помня как лятото ходехме там,
помня колко много се смяхме,
когато пораснахме хвана ни срам,
редичко идвахме, граждани бяхме.
Спомням си и ме мъка лови
и душата ми, сякаш разпъва,
помня аз всичките детски игри
и във сълзи лицето потъва. ...