Спомен за червената книга
Потоп ли мина,чума ли вилня
в гръдта на кръгозора,
та станаха на мрак и тишина
и фауна и флора.
ГЕОРГИ БРАТАНОВ
Останал в паметта на времето,
ти отново се връщаш при нас.
Достигна ли до труден час,
опора търся в твоята поема.
В червена книга ни записа
болката на тъжният ти вик.
Понякога насън ми се явиш,
и се лутам безсънно орисан...
Но да гадая сънища не мога.
Кой иска да гадае своя край?!
Човеко,гибелта си осъзнай,
преди да си довършиш гроба!
И чети червената книга,
докато има още часове.
Небето мълчаливо ни зове
за разум,който все не ни достига.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойчо Станев Все права защищены
