Спомен за червената книга
Потоп ли мина,чума ли вилня
в гръдта на кръгозора,
та станаха на мрак и тишина
и фауна и флора.
ГЕОРГИ БРАТАНОВ
Останал в паметта на времето,
ти отново се връщаш при нас.
Достигна ли до труден час,
опора търся в твоята поема.
В червена книга ни записа
болката на тъжният ти вик.
Понякога насън ми се явиш,
и се лутам безсънно орисан...
Но да гадая сънища не мога.
Кой иска да гадае своя край?!
Човеко,гибелта си осъзнай,
преди да си довършиш гроба!
И чети червената книга,
докато има още часове.
Небето мълчаливо ни зове
за разум,който все не ни достига.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
