Спомен за една измислена
Твоето лице съм аз забравил,
или може би нарочно си го скрила?
Не помня къде съм си оставил
любовта, която за мен бе сътворила.
Само спомен е останал в мен,
спомен, започващ да бледнее.
И тъгувам. Оставам завинаги ранен
с душа, която все за теб копнее.
И от всичко вече съм се уморил,
макар че всяка нощ по теб бленувам
Ала щом от паметта си аз съм те изтрил,
едва ли вече съществувам!
© Християн Все права защищены