Спомен за една измислена
Спомен за една измислена
Твоето лице съм аз забравил,
или може би нарочно си го скрила?
Не помня къде съм си оставил
любовта, която за мен бе сътворила.
Само спомен е останал в мен,
спомен, започващ да бледнее.
И тъгувам. Оставам завинаги ранен
с душа, която все за теб копнее.
И от всичко вече съм се уморил,
макар че всяка нощ по теб бленувам
Ала щом от паметта си аз съм те изтрил,
едва ли вече съществувам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Християн Все права защищены
