19 окт. 2007 г., 11:29

Спомен за една измислена 

  Поэзия
501 0 6

Спомен за една измислена

 

Твоето лице съм аз забравил,

или може би нарочно си го скрила?

Не помня къде съм си оставил

любовта, която за мен бе сътворила.

Само спомен е останал в мен,

спомен, започващ да бледнее.

И тъгувам. Оставам завинаги ранен

с душа, която все за теб копнее.

 

И от всичко вече съм се уморил,

макар че всяка нощ по теб бленувам

Ала щом от паметта си аз съм те изтрил,

едва ли вече съществувам!

© Християн Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??